„Дом на пръст и кръв“ от Сара Дж. Маас

на

СВЪРЗАНИ ЧРЕЗ КРЪВТА.

ИЗКУШЕНИ ОТ ЖЕЛАНИЕТО.

ОСВОБОДЕНИ ОТ СЪДБАТА.

Брайс Куинлан озаряваше Лунния град, обикаляйки всяка нощ клубовете, в които ангели, шифтъри, човеци и феи се сливаха в едно необуздано море от перфектни тела.

Но тогава демон уби най-близките ѝ приятели.

Две години по-късно, когато предполагаемият убиец е поставен зад решетките, престъпленията започват отново. Ето защо лидерите на града изпращат Брайс да разследва, а поробеният паднал ангел, Хънт Аталар, трябва да я наглежда. Но докато Брайс се бори да разкрие истината – и се опитва да устои на привличането към ангела, който следи всяка нейна стъпка – тя осъзнава, че върви по следи, които я отвеждат все по-дълбоко в нейното тъмно минало.

Много е приятно, когато започваш нова поредица и то на любим автор. Нови герои, нови тайни и лъжи за разкриване, но същото чувство, докато четеш за приключенията на героите. Преди да започна да я чета прочетох смесени коментари по адреса на книгата и затова реших да я започна без никакви високи очаквания. Признавам, че „Дом на пръст и кръв“ е за възраст над 16 години, но аз нямам никакви коментари по този въпрос.

Преди да продължа с ревюто искам да изброя няколко плюсовете и минусите на книгата. Един от най-важните плюсове е създаването на един страхотен свят, в който можеш да се разхождаш сред феи, елфи, ангели, вампири, вълци, мери, човеци и други магически същества. Друг плюс е възрастта на героинята. Ако не се лъжа бе на 25 години. Тази възраст идва като глътка свеж въздух сред често срещаните 16 и 18. Когато си на двадесет и пет, знаеш повече за живота и можеш да вдимаш по-сериозни решения. Първият минус, който срещнах, бе липса на още една карта – тази на страната. Сара още в първите страници назова най-различни географски обекти, които не присъстват на наличната карта на Лунния град. Второстепенните герои са много, дори в началото на историята. На моменти се появават първите им имена, в друг – фамилиите и по време на първите страници се бърках. Сега разбирам, че това сигурно е направено с цел повтаряне на едно и също име, но си беше обърквация.

Брайс е комбинация от характерите на Елин и Фейра. В първите няколко глави е представена като типична купонджийка – всяка нощ е по клубовете, танцува, пие и се друса. Това не означава, че е безотговорно момиче, напротив. Отнасяше се сериозно къв работа си и приятелите ѝ винаги можеха да разчитат на нея. Но ето, че в една съдбоносна вечер, когато Брайс се връща от поредното парти пияна и надруса, открива приятелите си мъртви. И от тази вечер тя се променя. На пръв поглед тази промяна не се вижда, но в една от последните глави Хънт разглежда снимките, които двамата са си направили. На тях личи как изкуствената ѝ усмивка се променя в истинска и достига до очите ѝ. Брайс е първият герой на Сара, който има силна връзка с родителите си. Или по-точно с майка си и доведения си баща, която я беше отгледал като своя и я бе научил на тънкостите да се стреля с оръжие, докато се тича. А майка бе от онези загрижените, които биха направили всичко, за да може детето им да е щастливо. Брайс е поредният силен женски персонаж, написан от авторката. На моменти обаче се дразнех от това, че не приемаше помощта на Рун и дори на Хънт. Разбирам, че е нормално да искаш да бъдеш самостоятелна, но когато виждаш, ме не можеш да се справиш сама, приеми помощта, която ти се дава.

Даника е най-добрата приятелка на Брайс. Двете се запознават в университета, където споделят обща стая. И през тези пет години, в които са приятелки, споделят всеки важен момент от живота на другата заедно. Двете се подкрепят, пазят си гърбовете и се превръщат в едно задружно семейство заедно с глутницата на Даника – „Дяволи“. Това, което за коета сега ще пиша, не е никакъв спойлер, защото си го пише в самата анотация на книгата. Убийството на Даника и глудницата беше ужасно. С тяхната смърт Брайс се промени. Остави да продължат да я мислят за купонджийката, която беше преди смъртта на приятелите си, но тя остана една празна черупка, която съществуваше ден за ден. И Хънт ѝ показа, че може отново да има един щастлив живот.

Хънт е паднал ангел, тоест роб на Републиката. Преди 200 години решава да подкрепи бунта на Шахар – архангелка, която въстава срещу архангелското управление и срещу сестра си, смятайки, че тя е поръчала убийството на родителите им. За съжаление, бунтът не успява, Шахар умира, а Хънт се превръща в роб, както и всички ангели, били се онзи ден. Последният му собственик е Мика Домитус – архангел на Лунния град. Хънт и Мика сключват сделка: Мика ще намали присъдата му до 10 убийства и след това ще го освободи. В замяна Хънт трябва да работи с Брайс и двамата да разберат кой отново убива хора в града до Върховната среща. В началото двамата бяха като котка и мишка. Той я подценяваше, а тя го ненавиждаше заради арогантното си държание. Заживявайки заедно обаче (заради разследването на убийствата), двамата бавно започват да изпитват чувства един към друг. Типична връзка в стила мразя те – обичам те, но на мен не ми пречеше. Беше интересно да проследя как отношенията им се развиват и в даден момент и двамата осъзнават, че могат да си представят живот, в който двамата са заедно. Хънт, който от години беше свикнал да се справя сам, изведнъж замечта за бъдеще, в което да има човек, когото се притеснява за Хънт и иска да му помага.

Брайс и Хънт не са единствените герои, които имат важна роля в книгата. Всички второстепенни герои помогнаха действието в книгата да се развива и да няма скучен момент. Рун, Флин, Деклан, Фурия, Хвойна, Даника, глудница „Дяволи“, Лехаба, Джесиба и още куп герои, които успяха да задържат вниманието до последната страница на „Дом на пръст и кръв“. Допадна ми и разпределението на града на няколко части, управлявани от различни магически същества.

С „Дом на пръст и кръв“ осъзнах, че няма нещо, написано от Сара Дж. Маас, което не бих прочела. Винаги ми е приятно да се потопя в нейния свят и да се опитам да разгада загадките преди тя да го е направила. Нямам си и на идея дали тази книга ще ви допадне, или не, но не пречи да ѝ дадете шанс. Може и да се изненадате. Определено има много неща, които не съм засегнала, но по този начин бих развалила удоволствите ви от четенето. Затова ще оставя на вас да разберете каква е тайната на Брайс, кой е убил Даника и гледницата и дали Хънт ще стане отново свободен ангел.

Други книги от Сара Дж. Маас:

„Стъкленият трон“ – тук

Двор от рози и бодли“ – тук

Имам ревю на всичките ѝ книги, издадени до момента, в блога си и можете да ги потърсите, като напишете в търсачката името на писателката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s