„Монетата“ от Гергана Лаптева

на

Мира е разочарована от мъжете и живота млада жена, намерила покой и сигурност сред древната история на малкия средиземноморски град Сиде в Турция. Животът ѝ минава в работа като екскурзовод, колцина приятели и мечта за къща с веранда с изглед към морето.

Стефан е разследващ журналист, син на виден софийски бизнесмен, чиято голяма мечта е да стане главен редактор на списанието, за което работи.


На софийското летище е заловена пратка с древни монети, предназначена за Италия. Следите на нелегалното съкровище водят към Сиде. Стефан е готов на всичко, за да стигне до дъното на престъпната групировка, стояща зад трафика на антични ценности и да направи големия си пробив в кариерата. Мира пък има необходимите познания, за да му помогне в разрешаването на тази мистерия.

„Монетата“ е книга, която ме грабна както с красивата си корица, така и с интересната си анотация. Не знам нищо за областта Алания, където е разположен Сиде, и заради това ми беше много интересно да чета всичко, което е свързано с историята на града и архитектурните забележителности в този район на Турция. Гергана Лаптева разказва за създаването на монетите, от къде произлиза името ѝ, как са се фалшифицирали древните монети. Също така проявих голям интерес и към древните царства, населявали днешна Турция. 

Това, което ми допадна в образа на Мира, е, че е самостоятелна жена, която би направила всичко, за да постигне целите си. Със сигурност е инатлива, но пък е готова на всичко за приятелите си и буквално е ходеща енциклопедия. Възхищавам ѝ се, че е успяла да съгради на ново живота си и то в чужда страна, но ми идваше в повече смесените чувства, които изпита при появата на Стефан, а и след това. Три реда авторката пише как Мира няма да позволи любовта отново да я заслепи и да я откаже от мечтите ѝ, а в следващите страници Мира обяснява колко е различен той и че отдавна не е изпитвала подобни чувства. Дразнеше ме и това, че повечето разговори между главната героиня и най-добрата ѝ приятелка в Сиде Ада се въртяха около недоверието на Мира и как тя трябва да промени живота си. Не че нещо обаче останах с впечатлението, че двете момичета нямат друга тема на разговор освен тази за живота на Мира и нежеланието ѝ да се отърси от своето минало.


Стефан е също толкова недоверчив към любовта, колкото и Мира. Той също иска да сбъдне мечтите си, защото преди години се отказва от тях именно заради любовта. Лоялен е към семейството си, а страстта му към писането на разследващи статии понякога го вкарват в неприятности. Такъв е случаят и с монетите от Сиде, но благодарение на журналистическия му нюх, успява да разгадае загадката с Професора и износа на антики. На моменти не ми допадаше отношението му към жените. Разбирам защо е толкова недоверчив, но това не означава, че трябва да се държи толкова грубо с тях (и тук имам предвид сцената на летището, където той разговаря с Вяра). В същото време обаче показва една по-нежна страна, когато е с Мира – внимателен, грижовен и готов да я изслуша дори в ранните часове на деня.

За мен, а и предполагам, че това важи за всеки читател, второстепенните герои са важни, за да може дадена история да се развива. Родителите на Стефан, брат му и снаха му, Ада, семейството на Мира и дори Нина и Димитър имат своята роля в „Монетата“. От всички най-интересна ми бе Соня – снахата на Стефан, защото в по-голямата част от книгата се държеше като типичните богаташки – надута, говореща зад гърбовете на хората и гледаща личното си щастие, и все пак бе добра майка и дори съпруга. След един скандал Соня започва да страни от „приятелките“ си и по цял ден лежи до басейна и чете книги, защото няма какво друго да прави в имението на свекарите си. Един ден се заговаря с възрастна жена и започва да ѝ чете на глас книгата. Тяхната среща се повтаря всяка седмица и така се стига до отворяне на литературен клуб и най-важното: Соня се променя и осъзнава колко грешки е допускала в живота си и че държанието ѝ не е било правилно. 


„Монетата“ е идеалната книга за почитателите на историята и загадките, свързани с антични ценности. А пък краят е повече от удовлетворяващ. Отвореният край смятам, че ще допадне на всички, защото отношенията между Мира и Стефан могат да се развият в най-различни посоки.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s