„Двор от сребърни пламъци“ от Сара Дж. Маас

на

Неста Арчерън винаги е била много горда, склонна бързо да се ядосва и да не прощава лесно. И откакто бе принудена да влезе в Котела и се превърна във Върховен елф, не спира да търси мястото си в този странен, смъртоносен свят, в който трябва да живее. Още по-страшното е, че не може да превъзмогне ужасите на войната и загубите, които понесе в нея.

Единственият, който успява да подпали темперамента ѝ е Касиан – воинът, чието място в Двора на Рисанд и Фейра го поставя непрекъснато в нейна орбита. Той обаче подпалва не само темперамента ѝ. Огънят между тях е осезаем и се разгаря все по-силно, когато биват принудени да живеят под един и същ покрив.

Заплахата от война дебне на прага им, а Неста и Касиан трябва да се изправят пред чудовищата в тях и извън тях, ако искат да успеят да победят враговете на Двора си. Но най-големият риск е да се приемат – и изцерят – един друг.

Започнах „Двор от сребърни пламъци“ с доста резервирано отношение, защото не исках накрая да остана разочарована. Сара успя отново да ме впечатли, но определено има няколко неща, които не ми допаднаха. Не знам дали в някое от предишните си ревюта за поредицата съм споменавала Неста, но ето че дойде моментът, в който има цяла книга, посветена на тази героиня, която не харесвам(х). За нея обаче ще си поговорим малко по-надолу. Завършвайки „Двор от крила и разруха“, не предполагах каква ще е новата заплаха за Фейра, Рисанд и техния двор, но Сара Дж. Маас се е постарала да задържи интереса ни. Ревюто няма да съдържа спойлери, така че не се притеснявайте да го четете. А ако все пак в процес на писане спомена важна информация, ще ви предупредя.

Безразличието ми към Неста се зароди в третата книга от поредицата, когато бе толкова сърдита на Фейра и не се опитваше дори да се сближи с най-малката си сестра. За нея най-важна бе Илейн и смятам, че яростта ѝ към Котела се отрази и на чувствата ѝ към Фейра и приятелите ѝ. Тъй като нямам нейния характер, не я разбирах и дори бих я описала като антигероя тук. Нужно бе Сара да напише цяла книга за Неста, за да разбера как е чувствала по време на влизането и излизането ѝ от Котела, месеците като Върховен елф и дните след Войната. Със сигурност няма да я оправдавам, защото държанието ѝ не беше хубаво, но донякъде осъзнавам защо се е държала по този начин. Най-важното за мен е, че се взе в ръце и след 900 страници Неста вече бе различна от онази Неста, която бе в началото на „Двор от сребърни пламъци“ – ядосана на света, безразлична към ставащото около нея и живееща за момента. И все пак няма как да не призная добрата страна на ината ѝ, който в доста случаи я караше да не се отказва от дадена мисия или цел.

Гуин и Емъри са двете нови героини в поредицата, които веднага харесах. На пръв поглед са коренно различни – първата е жрица, а втората – илирианка. Общото между тях обаче е силната им воля и преживяните насилия под една или друга форма. Ежедневните тренировки по самоотбрана с Неста в Дома на Ветровете ги направиха още по-силни и им помагнаха да се преборят с демоните си. Те спасяват Неста, но и тя – тях. Трите се превърнаха не само в страхотен отбор, но и в най-добри приятелки. Трио, за което бе забавно да чета.

Касиан е доказал през вековете, че е добър елф, който знае какво е нищета, нечестност, омраза, но и любов, доверие, честност. Нахакан е и предпочита да действа, отколкото да чака в сенките, като Азриел, но в миналото е бил наранен и това е причината да не притиска Неста и да ѝ дава нужното време, за да се съвземе. Винаги ще се възхищавам на пълната му жертвоготовност за най-добрите му приятели, които през години се спревръщат в семейство. Истината е, че много добре знаех, че Неста и Касиан ще станат двойка, и все пак още не мога да ги възприема като такива. С всички тези сексуални подмятания си ги представям като приятели с бонуси. И като стана дума за това, точно тези подмятания са ми трън в очите, откакто започнах да чета книгата. Просто доста от тях не бяха поставени в подходящия момент и се дразнех, че ме разсейват от основния разговор.

Най-любимата ми част от „Двор от сребърни пламъци“ е надграждането на познатия свят. Сара Дж. Маас включва нови легенди, които представят Притиан по един още един нов начин и те кара да се замислиш за елфическия народ и колко древен е той всъщност. Абзацът е посветен на новите реликви, така че ако не искате да си спойлнете нещо, го прескочете. След победата над краля на Хиберн Рисанд и Фейра смятат, че са приключи с войните в близките години. Но ето че нещо се мъти на континента (където живеят човешките кралици) и героите са изправени пред нова заплаха в лицето на Кошей и още една фигура. Появяват се древни реликви, които ако човек събере, ще може да управлява света. Те са свързани с Котела и е нужна помощта на Неста, за да ги открие. Силата ѝ е нова, непозната и древна. И заради това ми бе много интересно да чета за уменията ѝ, които са по-различни от тези на останали Върховни елфи. От реликвите вече си имам любима и единственото, което ще кажа за нея, е, че е свързана с времето. Задаващата се нова война подтиква Рисанд да търси нови съюзници сред елфическите кралства на континента и много се надявам Сара да предостави повече информация за тамошните народи.

Последният абзац го оставих за всички отрицателни страни на книгата. При по-задълбочен анализ стигнах до заключението, че най-малко книгата можеше съвсем спокойно да бъде съкратена с поне 400 страници. Доста от сцените бяха излишни и ако Сара толкова държеше да ги включи, смятам, че можеше да намери начин да ги напише в по-малко обем. Отделно защо ще добавяш нови герои, ако продължаваш да се връщаш към старите и да ги поставяш в светлината на прожекторите? Да не говорим, че случка, за която се знае още от втората книга, до момента не е разкрита в подробности, а имаше не една възможност, в която Сара да сподели какво точно се е случило между Мор и Ерис – герой, чийто персонаж също имаше шанса да бъде доразвит. А какво стана и с персонажа на „злодея“ тук? Имаме някаква обща представа за него от втората и третата книга, но само толкова. Глава, дълга едва три листа и половина, е напълно недостатъчна, за да се представят и обмислят мотивите му.

Честно не знам дали ще ви допадне „Двор от сребърни пламъци“. Книгата си има своите кусури, които на моменти ми идваха в повече, но в крайна сметка израсването на Неста е едно от най-прогресивните, за които съм чела. Ясно си личи как се променя към по-добро и осъзнава грешките. И точно заради това израсване изтърпях горе споменатите минуси.

Ревю на първа книга – тук.

Ревю на втора книга – тук.

Ревю на трета книга – тук.

Ревю на новела – тук.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s