• 

Един континент на ръба на война и две вещици, които държат съдбата му в своите ръце.

Сафия е способна да различава истината от лъжата. Дарбата й е изключително рядка и мнозина биха убили за нея, затова трябва да пази силите си в тайна. А уменията на Изьолт са скрити дори за самата нея.

След сблъсък с гилдмайстора и жестокия му телохранител кръвовещ, приятелките са принудени да бягат, за да запазят живота си. Двете момичета искат единствено и само свободата си, но опасността дебне отвсякъде. С настъпващата война, те ще трябва да се борят с императори и наемници, които не биха се спрели пред нищо, за да уловят веровещицата…

Книгата се разказва от четири неутрални гледни точки. От гледната точка на Сафия, Изьолт, принц Мерик и Едуан. Определено ми трябваше време да свикна с този начин на писане, но след 10 страница вече не ми правеше впечатление.

Още по корицата може да се разбере, че главната ни героиня е едно силно момиче, което може да се справя само. Да ама не. Сафия наистина е едно силно и твърдоглаво момиче, но без нишкосестра си Изьолт, не би могла да постигне всичко. Всъщност тяхната връзка ни показва колко е силно едно приятелство и че две момичета могат да постигнат много, ако си вярват и подкрепят.

Сафия е дясната ръка, която отвлича вниманието и не я е страх от нищо. При нея първо се действа, а после се осмислят последствията. Чак в края на книгата, Сафия се променя и първо мисли за последствията и после действа. Определено тя се разви като личност в тази книга и започна да мисли и за другите освен за нея и за Изьолт. С тази характеристика описвам и още един герой – Ема Карстерс от „Лейди Полунощ“.

Изьолт пък е лявата ръка, която се крие в сенките и чака да помогне. Всъщност тя е най-загадъчният персонаж в тази книга. Научихме единствено за нейното семейство, но нищо повече. Надявам се в следващата книга, писателката да ни предостави повече информация за нея. Изьолт е пълната противоположност на Сафия. От по-мургавият ѝ цвят на кожата до нейният нрав. Тя е по-отговорната от двете със Сафия, премисля възможностите и избира най-добрата от тях, съобразява се с хората и е неопитна в лъжите.

Принц Мерик е по-различен персонаж отколкото очаквах. Той винаги действа, а не чака, би направил всичко за своя екипаж и е саркастичен. С една дума – страхотен. Както в повечето книги и тук химията между него и Сафи започва с мразенето и недоверието помежду им. Но поради един договор техните пътища се пресичат и се впускат в едно приключение заедно и в края те си имат пълно доверие и са готови да си помогнат взаимно.

Едуан е един от „злодеите“ в книгата. Той е нает да намери Сафия и да я предаде на императора. Всъщност неговата среща с момичетата е още в самото начало на книгата, но чак след сделката с императора е решен на 100% да я намери. Въпреки малкото моменти между него и Изьолт, някак си пламна химията между тях и се надявам в следващата книга да има повече моменти с тях двамата.

Определено книгата ми хареса, защото имаше един нов свят, в който да се потопя, нови герои, нови приключения и определено много различни видове вещици. Докато науча, кой вещер за какво е, то свърши книгата. Динамиката в книгата изобщо не липсваше и във всеки момент бях на нокти какво ще стане. Книгата си заслужава и е едно обещание за страхотна поредица.