Красотата на България

на

Миналият месец със семейството ми пообиколихме България. Посетихме стари и нови места, а любовта ми към страната нарасна още повече. Думите на Алеко Костантинов не могат да не бъдат по-правилни: „Опознай родината, за да я обикнеш!“ Винаги ще се възхищавам на обичаите, забележителностите и културата на другите страни, но България завинаги ще има специално място в сърцето ми.


В днешния пост ще споделя с вас кадри от природата и забележителностите на страната ни, като се водя по дните на посещения. Ще напиша ѝ хотели, в които спахме и впечатленията ми от тях. Започвам с прекрасните Рилски езера. От години семейството ми се кани да ги види и се радвам, че най-накрая го направихме. Отседнахме в Сепарева баня в къща за гости „Йонеда“, линк – тук. Къщата за гости бе много приятна. Две спални, всяка с тоалетна, и хол и кухня наедно. В двора са само две къщи, като всяка има отделно барбекю и не сте зависими по никакъв начин с другото семейство. Препоръчвам ви я, ако решите да ходите голяма група, за да си наемете и двете къщи.

Бъбрека
Окото

Нямам думи, с които да опиша красотата на Рилските езера. Още от качването на лифта чак до слизането ми от него шест часа по-късно. В началото преходът започва стръмно, но това е само докато се стигне билото. После е малко на нагорнище обаче след това пътят става равен и даже имаше диви коне. Когато стигнахме Бъбрека, оставих и раница, и жилетка, за да се насладя на едно място, чиито снимки гледам от дълго време. За съжаление, не се изкачихме до самия връх, от където се виждат всичките езера, но това не ми пречи. Ще има и следващ път.


На следващия ден избрахме да наемем отново къща за гости в Цигов чарк, линк – тук. Всъщност това е вилно селище с няколко отделни къщи. Признавам, че не останах очарована. Отвън вилите са много красиви, но отвътре в нашата вила личеше, че не се поддържа и се чисти само когато ще пристигнат гости. И тук холът и кухнята са в общо помещение, което е доста голямо. За сметка на това пък двете спални са малки. Да, в едната има дори трето легло, но самите легла са мънички и е неудобно да се спи. И все пак гледката към яз. Батак компенсира донякъде вилата.


Следващата сутрин се запътихме към Кърджали или по-точно язовир Кърджали. Пътят бе дълъг и изморителен, но си заслужаваше, защото посетихме не едно място. Като започнем с яз. Доспат, с. Широка лък и Смолян, след това отбивка в Златоград и Перперикон, където исках да остана за по-дълго време; жалко, че беше вече 19:00 ч.). Всичките места, които посетихме, си заслужават. Най-вече Перперикон. Това да се разхождаш из древния град на траките е нещо страхотно. Да погледнеш от високо пътят, по който си минал, за да стигнеш до комплекса, и да се насладиш на красивата гледка са едни от моментите, които ще помня винаги. Малко преди осем вечерта стигнахме до крайната ни спирка – Главатарски хан, който се намира на брега на яз. Кърджали. Всъщност това е цял комплекс, състоящ се от два или три хотела и четири мезонета, кръстени на четирите сезона, линк – тук. Нас ни бяха настанили в мезонет Есен и на момента го харесах. Препоръчвам ви го, ако отидете в този край. 

Язовир Доспат
с. Щирока лъка
Златоград
Перперикон

За съжаление, не посетихме Кърджали, а направо отпътувахме за меандрите на река Арда. Кориците на тетрадката ми по френски е с фото кадър точно на известния меандър и с голямо нетърпение се возех по тесния път, който, на всичкото отгоре, се състоеш главно от завои. После се запътихме към Дяволския мост. Това е едно от мистичните места в България, което държах да посетя. Хубавото беше, че нямаше толкова много хора и можех спокойно да правя снимки. За ваша информация пътят до моста спира точно пред него, където е разчистено за паркинг. Не спирайте колите си някъде другаде, защото ще си повървите бая. След снимките, които си направихме, се запътихме към Шумен, който се намира на горе-долу четири часа път от Кърджали. Стигнахме в с. Мадара около шест и половина, седем вечерта и оставихме конник за следващия ден. Отседнахме във Villa St. Michael, линк – тук. Ако харесвате мебели от бароков стил, вярвам, че ще се влюбите в местото. 

Към девет сутринта тръгнахме за Мадарския конник и въпреки че все още се чуда как са го построилии и се прекланям пред изобретателността им, изпитах леко разочарование, когато го видях, защото в представите ми скалният баралеф изглежда много по-голям от реалния. И все пак отново изпитах онова чувство, което се появи докато изкачвах Езерата и се наслаждавах на гледката от Перперикон. Кой е владетелят, който язди коня? Защо е заповядал да бъде изсечен неговият образ и какво точно означават надписите, които всъщност аз така и не видях. След конника се отбихме до Шумен и посетихме паметника „Създатели на българската държава“ – поредната красота, която виждаме по време на пътешествието ни. Оттам посетихме двете стари столици на България – Плиска и Велики Преслав. Докато се разхождах из останките на древния дворец в Плиска, още веднъж се замислих за предците ни, които са ходили по същата земя. Това е една от причините да обичам толкова много историята – да четеш за отминали епохи и личности, които са направили нещо за родината и света. В Плиска посетихме и Дворът на кирилицата. Музеят, отворен през 2015 година, ме изуми не само с двора, където се намират буквите от азбуката ни, но най-вече с реалистичните восъчни фигури на владетелите от Първото българско царство. Не искам да обиждам фигурите на Мадам Тюсо, но нашите са много по-добри. От Велики Преслав се запътихме към Арбанаси, където отседнахме за последните ни две нощувки от почивката ни.

Плиска
Дворът на народа
Хан Крум

За предпоследния ни ден от почивката оставихме Велико Търново. Това е град, в който отдавна не бях ходила и държах да го посетим отново. Не успяхме да останем до вечерта, за да гледаме осветения Царевец, но пък си направихме дълга разходка през деня. Тя започна от парка „Мини България“, който се състои от открити макети на забележителности от цяла България. След това се запътихме към Царевец, където се изкачих до църквата, от която се ракрива страхотна гледка към града, и до една от портите. Препоръчвам ви, ако ходите до крепостта, то да не бъде през летния сезон или поне да я посетите рано сутринта. Решихме пеша да отидем до „Паметникът на Асеневци“, за да разгледаме по-добре града. Минахме покрай доста ресторанти, от които се разкрива гледка към паметника, и се разходихме по главната търговска улица. Не посетихме църквата „Свети Четиридесет мъченици“, защото всички я бяхме посещавали, а за архитектурно-етнографски комплекс „Самоводската чаршия“ не остана време. В Арбанаси отседнахме в хотел „Извора“, линк – тук. Аз съм малко разочарована от него, защото с брат ми бяхме настанени на третия етаж, където стаите са метър на метър, а банята е толкова малка, че не можеш да се обърнеш като хората. А при самото разглеждането на хотела в сайта, няма нито една снимка на тези стаи. Но пък самият комплекс е много красив. Има малък зоопарк към механата, а мостът, по който се минава, за да се стигне до масите, още от малка ми е любим.

Мини България
Царевец
Паметникът на Асеневци

Последният ден от почивката ни бе отделен за Дряновския манастир и град Трявна. Не знаех, че Трявна е подобен на Копривщица и останах приятно изненадана. Прекрасен град, където пихме кафе на пясък и ядохме пресни меденки.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s